порица́вам

(кого) Изказвам неодобрение, недоволство; осъждам.

порицаване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице порицавам порицаваме
второ лице порицаваш порицавате
трето лице порицава порицават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице порицавах порицавахме
второ лице порицава порицавахте
трето лице порицава порицаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице порицавах порицавахме
второ лице порицаваше порицавахте
трето лице порицаваше порицаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
порицавай порицавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана порицавал порицавала порицавало порицавали
членувана порицавалия порицавалата порицавалото порицавалите
с пълен член порицавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана порицавал порицавала порицавало порицавали
членувана порицавалия порицавалата порицавалото порицавалите
с пълен член порицавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана порицаван порицавана порицавано порицавани
членувана порицавания порицаваната порицаваното порицаваните
с пълен член порицаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана порицаващ порицаваща порицаващо порицаващи
членувана порицаващия порицаващата порицаващото порицаващите
с пълен член порицаващият — — —
Деепричастие
порицавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне по-ри-ца-вам
  • форми порица́ваш, несв. и порица́я, св.
Източник