упре́квам

(кого) Укорявам, обвинявам, натяквам.

Упреквам го в изневяра.
упрекване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице упреквам упрекваме
второ лице упрекваш упреквате
трето лице упреква упрекват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице упреквах упреквахме
второ лице упреква упреквахте
трето лице упреква упрекваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице упреквах упреквахме
второ лице упрекваше упреквахте
трето лице упрекваше упрекваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
упреквай упреквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана упреквал упреквала упреквало упреквали
членувана упреквалия упреквалата упреквалото упреквалите
с пълен член упреквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана упреквал упреквала упреквало упреквали
членувана упреквалия упреквалата упреквалото упреквалите
с пълен член упреквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана упрекван упреквана упреквано упреквани
членувана упреквания упрекваната упрекваното упрекваните
с пълен член упрекваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана упрекващ упрекваща упрекващо упрекващи
членувана упрекващия упрекващата упрекващото упрекващите
с пълен член упрекващият — — —
Деепричастие
упреквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне уп-рек-вам
  • форми упре́кваш, несв. и упре́кна, св.
Източник
упреквам се

Упреквам себе си.

  • възвратен глагол
  • форми упрекна се