критику́вам

(кого, какво) Подлагам на критика.

Критикувам добронамерено.
  • разглеждам критично
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице критикувам критикуваме
второ лице критикуваш критикувате
трето лице критикува критикуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице критикувах критикувахме
второ лице критикува критикувахте
трето лице критикува критикуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице критикувах критикувахме
второ лице критикуваше критикувахте
трето лице критикуваше критикуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
критикувай критикувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана критикувал критикувала критикувало критикували
членувана критикувалия критикувалата критикувалото критикувалите
с пълен член критикувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана критикувал критикувала критикувало критикували
членувана критикувалия критикувалата критикувалото критикувалите
с пълен член критикувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана критикуван критикувана критикувано критикувани
членувана критикувания критикуваната критикуваното критикуваните
с пълен член критикуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана критикуващ критикуваща критикуващо критикуващи
членувана критикуващия критикуващата критикуващото критикуващите
с пълен член критикуващият — — —
Деепричастие
критикувайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кри-ти-ку-вам
  • форми критику́ваш, несв.
Източник