атаку́вам

(кого, какво) Предприемам атака, подлагам на атака.

  • превземам с щурм
  • хвърлям се срещу
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице атакувам атакуваме
второ лице атакуваш атакувате
трето лице атакува атакуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице атакувах атакувахме
второ лице атакува атакувахте
трето лице атакува атакуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице атакувах атакувахме
второ лице атакуваше атакувахте
трето лице атакуваше атакуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
атакувай атакувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана атакувал атакувала атакувало атакували
членувана атакувалия атакувалата атакувалото атакувалите
с пълен член атакувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана атакувал атакувала атакувало атакували
членувана атакувалия атакувалата атакувалото атакувалите
с пълен член атакувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана атакуван атакувана атакувано атакувани
членувана атакувания атакуваната атакуваното атакуваните
с пълен член атакуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана атакуващ атакуваща атакуващо атакуващи
членувана атакуващия атакуващата атакуващото атакуващите
с пълен член атакуващият — — —
Деепричастие
атакувайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ата-ку-вам
  • форми атаку́ваш, несв. и св.
Източник