настъ́пвам

1. (кого какво) Стъпвам отгоре, върху нещо или някого.

Настъпи змията и тя го ухапа.

2. (срещу кого/какво) Водя активни бойни действия, придвижвам се напред.

Войската настъпваше срещу неприятеля.

3. За време — приближава се, иде, настава, започва.

Настъпи пролетта.

4. За състояние — възцарява се, започва, настава.

В стаята настъпи мълчание.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице настъпвам настъпваме
второ лице настъпваш настъпвате
трето лице настъпва настъпват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице настъпвах настъпвахме
второ лице настъпва настъпвахте
трето лице настъпва настъпваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице настъпвах настъпвахме
второ лице настъпваше настъпвахте
трето лице настъпваше настъпваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
настъпвай настъпвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настъпвал настъпвала настъпвало настъпвали
членувана настъпвалия настъпвалата настъпвалото настъпвалите
с пълен член настъпвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настъпвал настъпвала настъпвало настъпвали
членувана настъпвалия настъпвалата настъпвалото настъпвалите
с пълен член настъпвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настъпван настъпвана настъпвано настъпвани
членувана настъпвания настъпваната настъпваното настъпваните
с пълен член настъпваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настъпващ настъпваща настъпващо настъпващи
членувана настъпващия настъпващата настъпващото настъпващите
с пълен член настъпващият — — —
Деепричастие
настъпвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нас-тъп-вам
  • форми настъ́пваш, несв. и настъ́пя, св.
Източник