връхли́там

1. Спускам се изведнъж и неочаквано върху нещо.

Котката връхлетя върху птичката и я грабна.

2. Влизам с все сила, стремително някъде.

Той отвори вратата и направо връхлетя отгоре ми.

3. (на какво/на кого) Натъквам се, попадам ненадейно.

Уж се криех, а изведнъж връхлетях на нея.

4. Нахвърлям се с викове и ругатни.

Тя връхлиташе срещу него, разярена и раздърпана.

5. (кого) Само в трето лице — сполетявам.

Връхлетя ме нещастие.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице връхлитам връхлитаме
второ лице връхлиташ връхлитате
трето лице връхлита връхлитат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице връхлитах връхлитахме
второ лице връхлита връхлитахте
трето лице връхлита връхлитаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице връхлитах връхлитахме
второ лице връхлиташе връхлитахте
трето лице връхлиташе връхлитаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
връхлитай връхлитайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връхлитал връхлитала връхлитало връхлитали
членувана връхлиталия връхлиталата връхлиталото връхлиталите
с пълен член връхлиталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връхлитал връхлитала връхлитало връхлитали
членувана връхлиталия връхлиталата връхлиталото връхлиталите
с пълен член връхлиталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връхлитан връхлитана връхлитано връхлитани
членувана връхлитания връхлитаната връхлитаното връхлитаните
с пълен член връхлитаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връхлитащ връхлитаща връхлитащо връхлитащи
членувана връхлитащия връхлитащата връхлитащото връхлитащите
с пълен член връхлитащият — — —
Деепричастие
връхлитайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне връх-ли-там
  • форми връхли́таш, несв. и връхлетя́, св.
Източник