натъ́квам

(какво) Набождам, набивам.

Натъкнаха го на кол.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице натъквам натъкваме
второ лице натъкваш натъквате
трето лице натъква натъкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице натъквах натъквахме
второ лице натъква натъквахте
трето лице натъква натъкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице натъквах натъквахме
второ лице натъкваше натъквахте
трето лице натъкваше натъкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
натъквай натъквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъквал натъквала натъквало натъквали
членувана натъквалия натъквалата натъквалото натъквалите
с пълен член натъквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъквал натъквала натъквало натъквали
членувана натъквалия натъквалата натъквалото натъквалите
с пълен член натъквалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъкващ натъкваща натъкващо натъкващи
членувана натъкващия натъкващата натъкващото натъкващите
с пълен член натъкващият — — —
Деепричастие
натъквайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-тък-вам
  • форми натъ́кваш, несв. и натъ́кна, св.
Източник
натъквам се

1. (на какво/на кого) Неочаквано при движение срещам или докосвам нещо или някого.

Натъкнах се на брат му в градината.

2. (преносно) Неочаквано откривам нещо.

Натъкнах се на важни сведения.
  • възвратен глагол
  • форми натъкна се