1.

нави́квам

1. (кого, какво) Карам се, наругавам.

Навиква конете постоянно.

2. (диалектно, кого, какво) Викам, каня, събирам много хора.

Навикал на гости цяло село.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице навиквам навикваме
второ лице навикваш навиквате
трето лице навиква навикват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице навиквах навиквахме
второ лице навиква навиквахте
трето лице навиква навикваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице навиквах навиквахме
второ лице навикваше навиквахте
трето лице навикваше навикваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
навиквай навиквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навиквал навиквала навиквало навиквали
членувана навиквалия навиквалата навиквалото навиквалите
с пълен член навиквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навиквал навиквала навиквало навиквали
членувана навиквалия навиквалата навиквалото навиквалите
с пълен член навиквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навикван навиквана навиквано навиквани
членувана навиквания навикваната навикваното навикваните
с пълен член навикваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навикващ навикваща навикващо навикващи
членувана навикващия навикващата навикващото навикващите
с пълен член навикващият — — —
Деепричастие
навиквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-вик-вам
  • форми нави́кваш, несв. и нави́кам, св.
Източник
навиквам се

Викам до пълно насищане.

  • възвратен глагол
  • форми навикам се

2.

нави́квам

Придобивам някакъв навик, привиквам.

Навикнах да ставам рано.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице навиквам навикваме
второ лице навикваш навиквате
трето лице навиква навикват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице навиквах навиквахме
второ лице навиква навиквахте
трето лице навиква навикваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице навиквах навиквахме
второ лице навикваше навиквахте
трето лице навикваше навикваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
навиквай навиквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навиквал навиквала навиквало навиквали
членувана навиквалия навиквалата навиквалото навиквалите
с пълен член навиквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навиквал навиквала навиквало навиквали
членувана навиквалия навиквалата навиквалото навиквалите
с пълен член навиквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навикван навиквана навиквано навиквани
членувана навиквания навикваната навикваното навикваните
с пълен член навикваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навикващ навикваща навикващо навикващи
членувана навикващия навикващата навикващото навикващите
с пълен член навикващият — — —
Деепричастие
навиквайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • форми нави́кваш, несв. и нави́кна, св.
Източник