приу́чвам

(кого, какво) Създавам навик; привиквам.

Приучих го да чете всеки следобед.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице приучвам приучваме
второ лице приучваш приучвате
трето лице приучва приучват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице приучвах приучвахме
второ лице приучва приучвахте
трето лице приучва приучваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице приучвах приучвахме
второ лице приучваше приучвахте
трето лице приучваше приучваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
приучвай приучвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приучвал приучвала приучвало приучвали
членувана приучвалия приучвалата приучвалото приучвалите
с пълен член приучвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приучвал приучвала приучвало приучвали
членувана приучвалия приучвалата приучвалото приучвалите
с пълен член приучвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приучван приучвана приучвано приучвани
членувана приучвания приучваната приучваното приучваните
с пълен член приучваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приучващ приучваща приучващо приучващи
членувана приучващия приучващата приучващото приучващите
с пълен член приучващият — — —
Деепричастие
приучвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-уч-вам
  • форми приучваш, несв. и приуча, св.
Източник
приучвам се

Добивам навик, свиквам.

  • възвратен глагол
  • форми приуча се