1.

сви́квам

Привиквам, приучвам се, добивам навик; приспособявам се.

Свиквам да се къпя със студена вода.
Свиквам на постно ядене.
Свиквам с трудностите.
Свиквам с работата.
Свиквам с хората.

выкнѫти старобългарски сви́квам

Свързано е с „уча“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице свиквам свикваме
второ лице свикваш свиквате
трето лице свиква свикват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице свиквах свиквахме
второ лице свиква свиквахте
трето лице свиква свикваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице свиквах свиквахме
второ лице свикваше свиквахте
трето лице свикваше свикваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
свиквай свиквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свиквал свиквала свиквало свиквали
членувана свиквалия свиквалата свиквалото свиквалите
с пълен член свиквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свиквал свиквала свиквало свиквали
членувана свиквалия свиквалата свиквалото свиквалите
с пълен член свиквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свикван свиквана свиквано свиквани
членувана свиквания свикваната свикваното свикваните
с пълен член свикваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свикващ свикваща свикващо свикващи
членувана свикващия свикващата свикващото свикващите
с пълен член свикващият — — —
Деепричастие
свиквайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне свик-вам
  • форми свикваш, несв. и свикна, св.
Източници

2.

сви́квам

(кого, какво) Призовавам, приканвам, организирам да се съберат хора с определена цел.

Свиквам събрание.
Свиквам ректорите на университети.
Свиквам лекари на консулт.
Свиквам/свикам под знамената

Мобилизирам армия.

свикване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице свиквам свикваме
второ лице свикваш свиквате
трето лице свиква свикват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице свиквах свиквахме
второ лице свиква свиквахте
трето лице свиква свикваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице свиквах свиквахме
второ лице свикваше свиквахте
трето лице свикваше свикваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
свиквай свиквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свиквал свиквала свиквало свиквали
членувана свиквалия свиквалата свиквалото свиквалите
с пълен член свиквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свиквал свиквала свиквало свиквали
членувана свиквалия свиквалата свиквалото свиквалите
с пълен член свиквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свикван свиквана свиквано свиквани
членувана свиквания свикваната свикваното свикваните
с пълен член свикваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свикващ свикваща свикващо свикващи
членувана свикващия свикващата свикващото свикващите
с пълен член свикващият — — —
Деепричастие
свиквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми свикваш, несв. и свикам, св.
Източник