прика́нвам

(кого) Каня някого да дойде при мен или да започне някаква работа; повиквам, призовавам, подканвам.

Приканвам гостите да се хранят.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице приканвам приканваме
второ лице приканваш приканвате
трето лице приканва приканват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице приканвах приканвахме
второ лице приканва приканвахте
трето лице приканва приканваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице приканвах приканвахме
второ лице приканваше приканвахте
трето лице приканваше приканваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
приканвай приканвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приканвал приканвала приканвало приканвали
членувана приканвалия приканвалата приканвалото приканвалите
с пълен член приканвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приканвал приканвала приканвало приканвали
членувана приканвалия приканвалата приканвалото приканвалите
с пълен член приканвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приканван приканвана приканвано приканвани
членувана приканвания приканваната приканваното приканваните
с пълен член приканваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приканващ приканваща приканващо приканващи
членувана приканващия приканващата приканващото приканващите
с пълен член приканващият — — —
Деепричастие
приканвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-кан-вам
  • форми приканваш, несв. и приканя, св.
Източник