1.

приви́квам

1. (диалектно) Започвам внезапно, но за кратко да викам.

2. (кого) Викам при себе си.

Привиквам всички членове.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице привиквам привикваме
второ лице привикваш привиквате
трето лице привиква привикват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице привиквах привиквахме
второ лице привиква привиквахте
трето лице привиква привикваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице привиквах привиквахме
второ лице привикваше привиквахте
трето лице привикваше привикваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
привиквай привиквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привиквал привиквала привиквало привиквали
членувана привиквалия привиквалата привиквалото привиквалите
с пълен член привиквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привиквал привиквала привиквало привиквали
членувана привиквалия привиквалата привиквалото привиквалите
с пълен член привиквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привикван привиквана привиквано привиквани
членувана привиквания привикваната привикваното привикваните
с пълен член привикваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привикващ привикваща привикващо привикващи
членувана привикващия привикващата привикващото привикващите
с пълен член привикващият — — —
Деепричастие
привиквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-вик-вам
  • форми привикваш, несв. и привикам, св.
Източник

2.

приви́квам

Добивам навик, привичка; свиквам, приучавам се, навиквам.

Привикнах да уча вечер.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице привиквам привикваме
второ лице привикваш привиквате
трето лице привиква привикват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице привиквах привиквахме
второ лице привиква привиквахте
трето лице привиква привикваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице привиквах привиквахме
второ лице привикваше привиквахте
трето лице привикваше привикваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
привиквай привиквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привиквал привиквала привиквало привиквали
членувана привиквалия привиквалата привиквалото привиквалите
с пълен член привиквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привиквал привиквала привиквало привиквали
членувана привиквалия привиквалата привиквалото привиквалите
с пълен член привиквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привикван привиквана привиквано привиквани
членувана привиквания привикваната привикваното привикваните
с пълен член привикваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привикващ привикваща привикващо привикващи
членувана привикващия привикващата привикващото привикващите
с пълен член привикващият — — —
Деепричастие
привиквайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • форми привикваш, несв. и привикна, св.
Източник