съ́рдя

(кого) Предизвиквам раздразнение, гняв, недоволство, злоба.

Не сърди началника си.

Не се среща в старобълг. паметници. Отименен глагол *sьrditi от праслав. *sьrdъ „сърце“ - срв. лит. širdis „сърце, чувство“, мн. ч. širdai „гняв, спор“. Интересно е да се отбележи и ИЕ образувание *k^red dheh1- „вярвам“, букв. „поставям сърцето си“: лат. crēdō „вярвам“, староинд. śrád dhā- „вярвам“, авест. zrazdāiti- „вярвам“, староирл. creitid „вярвам“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сърдя сърдим
второ лице сърдиш сърдите
трето лице сърди сърдят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сърдих сърдихме
второ лице сърди сърдихте
трето лице сърди сърдиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сърдех сърдехме
второ лице сърдеше сърдехте
трето лице сърдеше сърдеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сърди сърдете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сърдил сърдила сърдило сърдили
членувана сърдилия сърдилата сърдилото сърдилите
с пълен член сърдилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сърдел сърдела сърдело сърдели
членувана сърделия сърделата сърделото сърделите
с пълен член сърделият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сърдещ сърдеща сърдещо сърдещи
членувана сърдещия сърдещата сърдещото сърдещите
с пълен член сърдещият — — —
Деепричастие
сърдейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сър-дя
  • форми съ́рдиш, мин. св. съ́рдих и сърди́х, мин. прич. съ́рдил и сърди́л, несв.
Източници
сърдя се

1. Изпитвам раздразнение, недоволство, злоба, гняв.

2. (на кого, за какво) Избягвам да общувам с някого.

За какво ми се сърдиш?
  • възвратен глагол