разлютя́вам

1. (какво) Правя да стане по-лют; подлютявам.

2. (преносно, кого) Разсърдвам, разядосвам силно; разгневявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разлютявам разлютяваме
второ лице разлютяваш разлютявате
трето лице разлютява разлютяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разлютявах разлютявахме
второ лице разлютява разлютявахте
трето лице разлютява разлютяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разлютявах разлютявахме
второ лице разлютяваше разлютявахте
трето лице разлютяваше разлютяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разлютявай разлютявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлютявал разлютявала разлютявало разлютявали
членувана разлютявалия разлютявалата разлютявалото разлютявалите
с пълен член разлютявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлютявал разлютявала разлютявало разлютявали
членувана разлютявалия разлютявалата разлютявалото разлютявалите
с пълен член разлютявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлютяван разлютявана разлютявано разлютявани
членувана разлютявания разлютяваната разлютяваното разлютяваните
с пълен член разлютяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлютяващ разлютяваща разлютяващо разлютяващи
членувана разлютяващия разлютяващата разлютяващото разлютяващите
с пълен член разлютяващият — — —
Деепричастие
разлютявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-лю-тя-вам
  • форми разлютяваш, несв. и разлютя, св.
Източник
разлютявам се

Разгневявам се.

  • възвратен глагол
  • форми разлютя се