разяря́вам

(кого) Докарвам до ярост; разгневявам, вбесявам, разлютявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разярявам разяряваме
второ лице разяряваш разярявате
трето лице разярява разяряват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разярявах разярявахме
второ лице разярява разярявахте
трето лице разярява разяряваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разярявах разярявахме
второ лице разяряваше разярявахте
трето лице разяряваше разяряваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разярявай разярявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разярявал разярявала разярявало разярявали
членувана разярявалия разярявалата разярявалото разярявалите
с пълен член разярявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разярявал разярявала разярявало разярявали
членувана разярявалия разярявалата разярявалото разярявалите
с пълен член разярявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разяряван разярявана разярявано разярявани
членувана разярявания разяряваната разяряваното разяряваните
с пълен член разяряваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разяряващ разяряваща разяряващо разяряващи
членувана разяряващия разяряващата разяряващото разяряващите
с пълен член разяряващият — — —
Деепричастие
разярявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ра-зя-ря-вам
  • форми разяряваш, несв. и разяря, св.
Източник
разярявам се

Обхванат съм от ярост; разгневявам се, вбесявам се, разлютявам се.

  • възвратен глагол
  • форми разяря се