озверя́вам

(кого, какво) Правя да е озверен; вбесявам.

Миризмата на кръв озвери вълка.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице озверявам озверяваме
второ лице озверяваш озверявате
трето лице озверява озверяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице озверявах озверявахме
второ лице озверява озверявахте
трето лице озверява озверяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице озверявах озверявахме
второ лице озверяваше озверявахте
трето лице озверяваше озверяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
озверявай озверявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана озверявал озверявала озверявало озверявали
членувана озверявалия озверявалата озверявалото озверявалите
с пълен член озверявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана озверявал озверявала озверявало озверявали
членувана озверявалия озверявалата озверявалото озверявалите
с пълен член озверявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана озверяван озверявана озверявано озверявани
членувана озверявания озверяваната озверяваното озверяваните
с пълен член озверяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана озверяващ озверяваща озверяващо озверяващи
членувана озверяващия озверяващата озверяващото озверяващите
с пълен член озверяващият — — —
Деепричастие
озверявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне оз-ве-ря-вам
  • форми озверя́ваш, несв. и озверя́, св.
Източник
озверявам се

Ядосвам се много силно, ожесточавам се, освирепявам.

  • възвратен глагол
  • форми озверя се