разсъ́рдвам

(кого, какво) Предизвиквам да се сърди; разядосвам.

Разсърдих го с плача си.
Разсърдих кучето, та ме подгони.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разсърдвам разсърдваме
второ лице разсърдваш разсърдвате
трето лице разсърдва разсърдват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разсърдвах разсърдвахме
второ лице разсърдва разсърдвахте
трето лице разсърдва разсърдваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разсърдвах разсърдвахме
второ лице разсърдваше разсърдвахте
трето лице разсърдваше разсърдваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разсърдвай разсърдвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсърдвал разсърдвала разсърдвало разсърдвали
членувана разсърдвалия разсърдвалата разсърдвалото разсърдвалите
с пълен член разсърдвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсърдвал разсърдвала разсърдвало разсърдвали
членувана разсърдвалия разсърдвалата разсърдвалото разсърдвалите
с пълен член разсърдвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсърдван разсърдвана разсърдвано разсърдвани
членувана разсърдвания разсърдваната разсърдваното разсърдваните
с пълен член разсърдваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсърдващ разсърдваща разсърдващо разсърдващи
членувана разсърдващия разсърдващата разсърдващото разсърдващите
с пълен член разсърдващият — — —
Деепричастие
разсърдвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-сър-д-вам
  • форми разсърдваш, несв. и разсърдя, св.
Източник
разсърдвам се

Започвам да се сърдя.

  • възвратен глагол
  • форми разсърдя се