нерви́рам

(кого) Ядосвам, раздразням; довеждам до нервна възбуда.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице нервирам нервираме
второ лице нервираш нервирате
трето лице нервира нервират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице нервирах нервирахме
второ лице нервира нервирахте
трето лице нервира нервираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице нервирах нервирахме
второ лице нервираше нервирахте
трето лице нервираше нервираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нервирай нервирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нервирал нервирала нервирало нервирали
членувана нервиралия нервиралата нервиралото нервиралите
с пълен член нервиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нервирал нервирала нервирало нервирали
членувана нервиралия нервиралата нервиралото нервиралите
с пълен член нервиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нервиран нервирана нервирано нервирани
членувана нервирания нервираната нервираното нервираните
с пълен член нервираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нервиращ нервираща нервиращо нервиращи
членувана нервиращия нервиращата нервиращото нервиращите
с пълен член нервиращият — — —
Деепричастие
нервирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне нер-ви-рам
  • форми нерви́раш, несв. и св.
Източник
нервирам се

Дразня се, ядосвам се.

  • възвратен глагол