провоки́рам

какво/кого

1. Правя провокация.

2. Предизвиквам към определено действие, състояние.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице провокирам провокираме
второ лице провокираш провокирате
трето лице провокира провокират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице провокирах провокирахме
второ лице провокира провокирахте
трето лице провокира провокираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице провокирах провокирахме
второ лице провокираше провокирахте
трето лице провокираше провокираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
провокирай провокирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана провокирал провокирала провокирало провокирали
членувана провокиралия провокиралата провокиралото провокиралите
с пълен член провокиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана провокирал провокирала провокирало провокирали
членувана провокиралия провокиралата провокиралото провокиралите
с пълен член провокиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана провокиран провокирана провокирано провокирани
членувана провокирания провокираната провокираното провокираните
с пълен член провокираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана провокиращ провокираща провокиращо провокиращи
членувана провокиращия провокиращата провокиращото провокиращите
с пълен член провокиращият — — —
Деепричастие
провокирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне про-во-ки-рам
  • форми провокираш, несв. и св.
Източник