стимули́рам

(кого, какво) Давам стимул; подтиквам, импулсирам.

Стимулирам растежа на косата.
Стимулирам го за работа.
стимулиране — съществително име Материално стимулиране.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице стимулирам стимулираме
второ лице стимулираш стимулирате
трето лице стимулира стимулират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице стимулирах стимулирахме
второ лице стимулира стимулирахте
трето лице стимулира стимулираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице стимулирах стимулирахме
второ лице стимулираше стимулирахте
трето лице стимулираше стимулираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стимулирай стимулирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стимулирал стимулирала стимулирало стимулирали
членувана стимулиралия стимулиралата стимулиралото стимулиралите
с пълен член стимулиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стимулирал стимулирала стимулирало стимулирали
членувана стимулиралия стимулиралата стимулиралото стимулиралите
с пълен член стимулиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стимулиран стимулирана стимулирано стимулирани
членувана стимулирания стимулираната стимулираното стимулираните
с пълен член стимулираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стимулиращ стимулираща стимулиращо стимулиращи
членувана стимулиращия стимулиращата стимулиращото стимулиращите
с пълен член стимулиращият — — —
Деепричастие
стимулирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне сти-му-ли-рам
  • форми стимули́раш, несв. и св.
Източник