разга́рям

1. (какво) Правя нещо да гори силно.

Разгарям огън.

2. (какво, преносно) Предизвиквам засилване на чувство у някого.

Разгарям злобата му.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разгарям разгаряме
второ лице разгаряш разгаряте
трето лице разгаря разгарят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разгарях разгаряхме
второ лице разгаря разгаряхте
трето лице разгаря разгаряха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разгарях разгаряхме
второ лице разгаряше разгаряхте
трето лице разгаряше разгаряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разгаряй разгаряйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгарял разгаряла разгаряло разгаряли
членувана разгарялия разгарялата разгарялото разгарялите
с пълен член разгарялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгарял разгаряла разгаряло разгаряли
членувана разгарялия разгарялата разгарялото разгарялите
с пълен член разгарялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгарян разгаряна разгаряно разгаряни
членувана разгаряния разгаряната разгаряното разгаряните
с пълен член разгаряният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгарящ разгаряща разгарящо разгарящи
членувана разгарящия разгарящата разгарящото разгарящите
с пълен член разгарящият — — —
Деепричастие
разгаряйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-га-рям
  • форми разгаряш, несв. и разгоря, св.
Източник
  • възвратен глагол
  • форми разгаряш се, несв. и разгоря се, св.