запа́лвам

Паля.

запалване — съществително име
запален — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице запалвам запалваме
второ лице запалваш запалвате
трето лице запалва запалват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице запалвах запалвахме
второ лице запалва запалвахте
трето лице запалва запалваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице запалвах запалвахме
второ лице запалваше запалвахте
трето лице запалваше запалваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
запалвай запалвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запалвал запалвала запалвало запалвали
членувана запалвалия запалвалата запалвалото запалвалите
с пълен член запалвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запалвал запалвала запалвало запалвали
членувана запалвалия запалвалата запалвалото запалвалите
с пълен член запалвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запалван запалвана запалвано запалвани
членувана запалвания запалваната запалваното запалваните
с пълен член запалваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запалващ запалваща запалващо запалващи
членувана запалващия запалващата запалващото запалващите
с пълен член запалващият — — —
Деепричастие
запалвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-пал-вам
  • форми запа́лваш, несв. и запа́ля, св.
Източник
запалвам се

Паля се.

  • възвратен глагол
  • форми запаля се