разпа́лвам

1. (какво) Правя да започне по-силно да гори, да пламне.

Разпалвам огън.

2. (преносно, кого какво) Подбуждам, подтиквам, въодушевявам, засилвам.

Разпалвам гнева му.
Разпалих го на тая тема.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпалвам разпалваме
второ лице разпалваш разпалвате
трето лице разпалва разпалват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпалвах разпалвахме
второ лице разпалва разпалвахте
трето лице разпалва разпалваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпалвах разпалвахме
второ лице разпалваше разпалвахте
трето лице разпалваше разпалваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпалвай разпалвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпалвал разпалвала разпалвало разпалвали
членувана разпалвалия разпалвалата разпалвалото разпалвалите
с пълен член разпалвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпалвал разпалвала разпалвало разпалвали
членувана разпалвалия разпалвалата разпалвалото разпалвалите
с пълен член разпалвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпалван разпалвана разпалвано разпалвани
членувана разпалвания разпалваната разпалваното разпалваните
с пълен член разпалваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпалващ разпалваща разпалващо разпалващи
членувана разпалващия разпалващата разпалващото разпалващите
с пълен член разпалващият — — —
Деепричастие
разпалвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-пал-вам
  • форми разпалваш, несв. и разпаля, св.
Източник
разпалвам се

1. Започвам по-силно да пламтя.

2. (преносно) Въодушевявам се, ентусиазирам се.

  • възвратен глагол
  • форми разпаля се