екзалти́рам

(кого) Предизвиквам екзалтация.

Умееше да екзалтира тълпите с речите си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице екзалтирам екзалтираме
второ лице екзалтираш екзалтирате
трето лице екзалтира екзалтират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице екзалтирах екзалтирахме
второ лице екзалтира екзалтирахте
трето лице екзалтира екзалтираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице екзалтирах екзалтирахме
второ лице екзалтираше екзалтирахте
трето лице екзалтираше екзалтираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
екзалтирай екзалтирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екзалтирал екзалтирала екзалтирало екзалтирали
членувана екзалтиралия екзалтиралата екзалтиралото екзалтиралите
с пълен член екзалтиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екзалтирал екзалтирала екзалтирало екзалтирали
членувана екзалтиралия екзалтиралата екзалтиралото екзалтиралите
с пълен член екзалтиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екзалтиран екзалтирана екзалтирано екзалтирани
членувана екзалтирания екзалтираната екзалтираното екзалтираните
с пълен член екзалтираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екзалтиращ екзалтираща екзалтиращо екзалтиращи
членувана екзалтиращия екзалтиращата екзалтиращото екзалтиращите
с пълен член екзалтиращият — — —
Деепричастие
екзалтирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ек-зал-ти-рам
  • форми екзалти́раш, несв. и св.
Източник
екзалтирам се

Изпадам в екзалтация.

  • възвратен глагол