гневя́

(кого) Предизвиквам гняв, довеждам до гневно състояние.

Постоянно ме гневи.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице гневя гневим
второ лице гневиш гневите
трето лице гневи гневят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице гневих гневихме
второ лице гневи гневихте
трето лице гневи гневиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице гневях гневяхме
второ лице гневеше гневяхте
трето лице гневеше гневяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гневи гневете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гневил гневила гневило гневили
членувана гневилия гневилата гневилото гневилите
с пълен член гневилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гневял гневяла гневяло гневели
членувана гневялия гневялата гневялото гневелите
с пълен член гневялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гневен гневена гневено гневени
членувана гневения гневената гневеното гневените
с пълен член гневеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гневящ гневяща гневящо гневящи
членувана гневящия гневящата гневящото гневящите
с пълен член гневящият — — —
Деепричастие
гневейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне гне-вя
  • форми гневи́ш, мин. св. гневи́х, мин. прич. гневи́л, несв.
Източник
гневя се

Изпитвам гняв.

Не се гневи толкова, по-кротко!
  • възвратен глагол