суетя́ се

Забързано или безсмислено се движа.

Суетя се пред огледалото.
суетене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице суетя се суетим се
второ лице суетиш се суетите се
трето лице суети се суетят се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице суетих се суетихме се
второ лице суети се суетихте се
трето лице суети се суетиха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице суетях се суетяхме се
второ лице суетеше се суетяхте се
трето лице суетеше се суетяха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
суети се суетете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана суетил суетила суетило суетили
членувана суетилия суетилата суетилото суетилите
с пълен член суетилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана суетял суетяла суетяло суетели
членувана суетялия суетялата суетялото суетелите
с пълен член суетялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана суетящ суетяща суетящо суетящи
членувана суетящия суетящата суетящото суетящите
с пълен член суетящият — — —
Деепричастие
суетейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне су-е-тя
  • форми суети́ш се, мин. св. суети́х се, мин. прич. суети́л се, несв.
Източник