вълну́вам

1. (какво) Причинявам вълнение.

Вятърът вълнува морето.

2. (преносно, кого какво) Предизвиквам вълнение, безпокоя, възбуждам.

Това изобщо не ме вълнува.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вълнувам вълнуваме
второ лице вълнуваш вълнувате
трето лице вълнува вълнуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вълнувах вълнувахме
второ лице вълнува вълнувахте
трето лице вълнува вълнуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вълнувах вълнувахме
второ лице вълнуваше вълнувахте
трето лице вълнуваше вълнуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вълнувай вълнувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вълнувал вълнувала вълнувало вълнували
членувана вълнувалия вълнувалата вълнувалото вълнувалите
с пълен член вълнувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вълнувал вълнувала вълнувало вълнували
членувана вълнувалия вълнувалата вълнувалото вълнувалите
с пълен член вълнувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вълнуван вълнувана вълнувано вълнувани
членувана вълнувания вълнуваната вълнуваното вълнуваните
с пълен член вълнуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вълнуващ вълнуваща вълнуващо вълнуващи
членувана вълнуващия вълнуващата вълнуващото вълнуващите
с пълен член вълнуващият — — —
Деепричастие
вълнувайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въл-ну-вам
  • форми вълну́ваш, несв.
Източник
вълнувам се

1. Движа се на вълни, имам вълни.

Морето се вълнува.

2. (преносно) Намирам се във вълнение.

Вълнуваш ли се пред изпита?
  • възвратен глагол