трепе́ря

1. Правя отсечени и чести движения; треса се, клатя се, люлея се.

Треперя от треска.
Треперя от студ.

2. (преносно) Изпитвам силен страх.

Треперят пред директора си.
Треперя за живота си.
Треперя над стотинката

(разговорно) Скъперник съм.

Треперят ми гащите

(разговорно) Страхувам се много.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице треперя треперим
второ лице трепериш треперите
трето лице трепери треперят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице треперих треперихме
второ лице трепери треперихте
трето лице трепери трепериха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице треперех треперехме
второ лице трепереше треперехте
трето лице трепереше трепереха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
трепери треперете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана треперил треперила треперило треперили
членувана треперилия треперилата треперилото треперилите
с пълен член треперилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана треперел треперела треперело треперели
членувана треперелия треперелата треперелото треперелите
с пълен член треперелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана треперещ трепереща треперещо треперещи
членувана треперещия треперещата треперещото треперещите
с пълен член треперещият — — —
Деепричастие
треперейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тре-пе-ря
  • форми трепе́риш и трепе́реш, мин. св. трепе́рих и трепе́рах, мин. прич. трепе́рил и трепе́рал, несв.
Източник