туптя́

За кръвоносен съд, сърце — пулсирам, бия.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице туптя туптим
второ лице туптиш туптите
трето лице тупти туптят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице туптях туптяхме
второ лице туптя туптяхте
трето лице туптя туптяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице туптях туптяхме
второ лице туптеше туптяхте
трето лице туптеше туптяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тупти туптете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана туптял туптяла туптяло туптели
членувана туптелия туптялата туптялото туптелите
с пълен член туптелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана туптял туптяла туптяло туптели
членувана туптялия туптялата туптялото туптелите
с пълен член туптялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана туптящ туптяща туптящо туптящи
членувана туптящия туптящата туптящото туптящите
с пълен член туптящият — — —
Деепричастие
туптейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне туп-тя
  • форми тупти́ш, мин. св. туптя́х, мин. прич. туптя́л, несв.
Източник