трептя́

1. Правя отсечени бързи многократни движения, като се отклонявам от оста си; трепкам.

Знамето трепти.
Струните трептят.

2. За светлина — светвам и угасвам ритмично и бързо.

Звездите трептят.

3. За звук, глас — чувам се ту по-високо, ту по-ниско.

4. (преносно) Проявявам се кратко.

В очите ѝ трепти радост.
На лицето ѝ трепти усмивка.
трептене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице трептя трептим
второ лице трептиш трептите
трето лице трепти трептят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице трептях трептяхме
второ лице трептя трептяхте
трето лице трептя трептяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице трептях трептяхме
второ лице трептеше трептяхте
трето лице трептеше трептяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
трепти трептете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трептял трептяла трептяло трептели
членувана трептелия трептялата трептялото трептелите
с пълен член трептелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трептял трептяла трептяло трептели
членувана трептялия трептялата трептялото трептелите
с пълен член трептялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трептящ трептяща трептящо трептящи
членувана трептящия трептящата трептящото трептящите
с пълен член трептящият — — —
Деепричастие
трептейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне треп-тя
  • форми трепти́ш, мин. св. трептя́х, мин. прич. трептя́л, несв.
Източник