развълну́вам

(кого, какво) Предизвиквам вълнение у някого.

Думите му ме развълнуваха.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице развълнувам развълнуваме
второ лице развълнуваш развълнувате
трето лице развълнува развълнуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице развълнувах развълнувахме
второ лице развълнува развълнувахте
трето лице развълнува развълнуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице развълнувах развълнувахме
второ лице развълнуваше развълнувахте
трето лице развълнуваше развълнуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
развълнувай развълнувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развълнувал развълнувала развълнувало развълнували
членувана развълнувалия развълнувалата развълнувалото развълнувалите
с пълен член развълнувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развълнувал развълнувала развълнувало развълнували
членувана развълнувалия развълнувалата развълнувалото развълнувалите
с пълен член развълнувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развълнуван развълнувана развълнувано развълнувани
членувана развълнувания развълнуваната развълнуваното развълнуваните
с пълен член развълнуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развълнуващ развълнуваща развълнуващо развълнуващи
членувана развълнуващия развълнуващата развълнуващото развълнуващите
с пълен член развълнуващият — — —
Деепричастие
развълнувайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-въл-ну-вам
  • форми развълнуваш, св.
Източник
развълнувам се

Започвам да се вълнувам все по-силно.

Морето се развълнува.
Човекът се развълнува.
  • възвратен глагол