размъ́твам

(какво) Правя да стане мътен.

Размътвам виното.
Размътвам главата/ума

За алкохолно питие — замъглявам разума, не позволявам да се разсъждава логично.

Размътвам главата/ума

Действам неблагоприятно, отклонявам от правилния път.

Размътвам водата

Умишлено преча на някого.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице размътвам размътваме
второ лице размътваш размътвате
трето лице размътва размътват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице размътвах размътвахме
второ лице размътва размътвахте
трето лице размътва размътваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице размътвах размътвахме
второ лице размътваше размътвахте
трето лице размътваше размътваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
размътвай размътвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размътвал размътвала размътвало размътвали
членувана размътвалия размътвалата размътвалото размътвалите
с пълен член размътвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размътвал размътвала размътвало размътвали
членувана размътвалия размътвалата размътвалото размътвалите
с пълен член размътвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размътван размътвана размътвано размътвани
членувана размътвания размътваната размътваното размътваните
с пълен член размътваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размътващ размътваща размътващо размътващи
членувана размътващия размътващата размътващото размътващите
с пълен член размътващият — — —
Деепричастие
размътвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-мът-вам
  • форми размътваш, несв. и размътя, св.
Източник