набъ́рквам

1. (какво) Пръв вземам от нещо; започвам, начевам.

Набърках сладкото.

2. (кого) Включвам в някаква работа, замесвам.

Набъркаха го в някакви тъмни сделки.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице набърквам набъркваме
второ лице набъркваш набърквате
трето лице набърква набъркват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице набърквах набърквахме
второ лице набърква набърквахте
трето лице набърква набъркваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице набърквах набърквахме
второ лице набъркваше набърквахте
трето лице набъркваше набъркваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
набърквай набърквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набърквал набърквала набърквало набърквали
членувана набърквалия набърквалата набърквалото набърквалите
с пълен член набърквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набърквал набърквала набърквало набърквали
членувана набърквалия набърквалата набърквалото набърквалите
с пълен член набърквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набъркван набърквана набърквано набърквани
членувана набърквания набъркваната набъркваното набъркваните
с пълен член набъркваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набъркващ набъркваща набъркващо набъркващи
членувана набъркващия набъркващата набъркващото набъркващите
с пълен член набъркващият — — —
Деепричастие
набърквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-бър-к-вам
  • форми набъ́ркваш, несв. и набъ́ркам, св.
Източник
набърквам се

Участвам, включвам се, замесвам се, без да ме канят.

Набърках се в тази работа.
  • възвратен глагол
  • форми набъркам се