вка́рвам

1. (кого какво) Правя нещо да влезе вътре в друго; вмъквам, втиквам.

Вкарах колата в гаража.

2. (кого какво) Заставям да влезе; затварям, въвеждам.

Вкарай кокошките в курника!
Вкараха го в затвора.

3. (кого) Ставам причина някой да пострада, да сгреши.

Ще ме вкараш в беля.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вкарвам вкарваме
второ лице вкарваш вкарвате
трето лице вкарва вкарват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вкарвах вкарвахме
второ лице вкарва вкарвахте
трето лице вкарва вкарваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вкарвах вкарвахме
второ лице вкарваше вкарвахте
трето лице вкарваше вкарваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вкарвай вкарвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вкарвал вкарвала вкарвало вкарвали
членувана вкарвалия вкарвалата вкарвалото вкарвалите
с пълен член вкарвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вкарвал вкарвала вкарвало вкарвали
членувана вкарвалия вкарвалата вкарвалото вкарвалите
с пълен член вкарвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вкарван вкарвана вкарвано вкарвани
членувана вкарвания вкарваната вкарваното вкарваните
с пълен член вкарваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вкарващ вкарваща вкарващо вкарващи
членувана вкарващия вкарващата вкарващото вкарващите
с пълен член вкарващият — — —
Деепричастие
вкарвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вкар-вам
  • форми вка́рваш, несв. и вка́рам, св.
Източник