въви́рам

1. (кого какво) Принуждавам да влезе вътре; завирам, вкарвам.

2. (какво) Доближавам нещо до лицето на някого така, че му преча, досаждам.

Стига си ми въвирал тоя вестник!
Въвирам/въвра в очите/носа (на някого)

(разговорно) Натяквам, припомням нещо неприятно.

Въвирам се/въвра се в очите (на някого)

(разговорно) Натрапвам се.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице въвирам въвираме
второ лице въвираш въвирате
трето лице въвира въвират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице въвирах въвирахме
второ лице въвира въвирахте
трето лице въвира въвираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице въвирах въвирахме
второ лице въвираше въвирахте
трето лице въвираше въвираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въвирай въвирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въвирал въвирала въвирало въвирали
членувана въвиралия въвиралата въвиралото въвиралите
с пълен член въвиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въвирал въвирала въвирало въвирали
членувана въвиралия въвиралата въвиралото въвиралите
с пълен член въвиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въвиран въвирана въвирано въвирани
членувана въвирания въвираната въвираното въвираните
с пълен член въвираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въвиращ въвираща въвиращо въвиращи
членувана въвиращия въвиращата въвиращото въвиращите
с пълен член въвиращият — — —
Деепричастие
въвирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въ-ви-рам
  • форми въви́раш, несв. и въвра́, св.
Източник
въвирам се

1. Пъхам се, вмъквам се.

Все в шкафа се въвира!

2. Приближавам се плътно до някого така, че му преча, досаждам.

Стига си се въвирал в мене, пречиш ми!

3. (разговорно) Слагам се да участвам в някоя работа, без да ме искат.

Не се въвирай, където не ти е мястото!
  • възвратен глагол
  • форми въвра се