зати́квам

(кого, какво) Започвам да тикам, да блъскам, да бутам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице затиквам затикваме
второ лице затикваш затиквате
трето лице затиква затикват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице затиквах затиквахме
второ лице затиква затиквахте
трето лице затиква затикваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице затиквах затиквахме
второ лице затикваше затиквахте
трето лице затикваше затикваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
затиквай затиквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затиквал затиквала затиквало затиквали
членувана затиквалия затиквалата затиквалото затиквалите
с пълен член затиквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затиквал затиквала затиквало затиквали
членувана затиквалия затиквалата затиквалото затиквалите
с пълен член затиквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затикван затиквана затиквано затиквани
членувана затиквания затикваната затикваното затикваните
с пълен член затикваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затикващ затикваща затикващо затикващи
членувана затикващия затикващата затикващото затикващите
с пълен член затикващият — — —
Деепричастие
затиквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-тик-вам
  • форми зати́кваш, несв. и зати́кам, св.
Източник