нави́рам

1. (кого, какво) Пъхвам, мушкам нещо в тясно място, въвирам.

Едвам навря ключа в ключалката.

2. (кого, какво, разговорно) Бързо обличам или обувам.

Наврях си старите тесни джинси.
Навирам в миша дупка

Карам се твърде много на някого.

Навирам в миша дупка

Отмъщавам си на някого, като го поставям в безизходно положение.

Навирам в очите

Непрекъснато показвам нещо или някакъв факт, натяквам, напомням за някого или нещо.

Навирам се в устата на вълка

Сам необмислено се излагам на голяма опасност.

Навирам си носа (някъде)

Меся се в някаква работа, проявявам ненужен интерес.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице навирам навираме
второ лице навираш навирате
трето лице навира навират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице навирах навирахме
второ лице навира навирахте
трето лице навира навираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице навирах навирахме
второ лице навираше навирахте
трето лице навираше навираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
навирай навирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навирал навирала навирало навирали
членувана навиралия навиралата навиралото навиралите
с пълен член навиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навирал навирала навирало навирали
членувана навиралия навиралата навиралото навиралите
с пълен член навиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навиран навирана навирано навирани
членувана навирания навираната навираното навираните
с пълен член навираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навиращ навираща навиращо навиращи
членувана навиращия навиращата навиращото навиращите
с пълен член навиращият — — —
Деепричастие
навирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-ви-рам
  • форми нави́раш, несв. и навра́, св.
Източник
навирам се

1. Пъхам се, мушкам се, въвирам се в тясно място.

Катерицата уплашено се навря в хралупата си.

2. Вземам участие в работа, в която не съм желан.

  • възвратен глагол
  • форми навра се