набу́чвам

1. (какво) Набивам на нещо остро, набождам.

2. (какво) Забивам в земята.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице набучвам набучваме
второ лице набучваш набучвате
трето лице набучва набучват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице набучвах набучвахме
второ лице набучва набучвахте
трето лице набучва набучваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице набучвах набучвахме
второ лице набучваше набучвахте
трето лице набучваше набучваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
набучвай набучвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набучвал набучвала набучвало набучвали
членувана набучвалия набучвалата набучвалото набучвалите
с пълен член набучвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набучвал набучвала набучвало набучвали
членувана набучвалия набучвалата набучвалото набучвалите
с пълен член набучвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набучван набучвана набучвано набучвани
членувана набучвания набучваната набучваното набучваните
с пълен член набучваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набучващ набучваща набучващо набучващи
членувана набучващия набучващата набучващото набучващите
с пълен член набучващият — — —
Деепричастие
набучвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-буч-вам
  • форми набу́чваш, несв. и набу́ча, св.
Източник