нати́квам

разговорно

1. (какво) Тикам в достатъчна степен.

2. (какво) С тикане вкарвам нещо, въвирам го някъде.

Натика тапата в бутилката.
Натиквам в миша дупка (някого)

Карам се много на някого, отмъщавам си.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице натиквам натикваме
второ лице натикваш натиквате
трето лице натиква натикват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице натиквах натиквахме
второ лице натиква натиквахте
трето лице натиква натикваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице натиквах натиквахме
второ лице натикваше натиквахте
трето лице натикваше натикваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
натиквай натиквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натиквал натиквала натиквало натиквали
членувана натиквалия натиквалата натиквалото натиквалите
с пълен член натиквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натиквал натиквала натиквало натиквали
членувана натиквалия натиквалата натиквалото натиквалите
с пълен член натиквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натикван натиквана натиквано натиквани
членувана натиквания натикваната натикваното натикваните
с пълен член натикваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натикващ натикваща натикващо натикващи
членувана натикващия натикващата натикващото натикващите
с пълен член натикващият — — —
Деепричастие
натиквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-тик-вам
  • форми нати́кваш, несв. и нати́кам, св.
Източник