наму́швам

1. (кого какво) Муша голям брой обекти.

Намуши с ножа всички, които се изпречиха срещу него.

2. (какво) Напъхвам, набождам.

Намуши кърпата в джоба си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице намушвам намушваме
второ лице намушваш намушвате
трето лице намушва намушват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице намушвах намушвахме
второ лице намушва намушвахте
трето лице намушва намушваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице намушвах намушвахме
второ лице намушваше намушвахте
трето лице намушваше намушваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
намушвай намушвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намушвал намушвала намушвало намушвали
членувана намушвалия намушвалата намушвалото намушвалите
с пълен член намушвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намушвал намушвала намушвало намушвали
членувана намушвалия намушвалата намушвалото намушвалите
с пълен член намушвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намушван намушвана намушвано намушвани
членувана намушвания намушваната намушваното намушваните
с пълен член намушваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намушващ намушваща намушващо намушващи
членувана намушващия намушващата намушващото намушващите
с пълен член намушващият — — —
Деепричастие
намушвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-муш-вам
  • форми наму́шваш, несв. и наму́ша, св.
Източник