ръ́гвам

1. (какво) Ръгам един път или поединично.

2. (диалектно) Тръгвам, впускам се, затичвам се.

Ръгнах да я гоня.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице ръгвам ръгваме
второ лице ръгваш ръгвате
трето лице ръгва ръгват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице ръгвах ръгвахме
второ лице ръгва ръгвахте
трето лице ръгва ръгваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице ръгвах ръгвахме
второ лице ръгваше ръгвахте
трето лице ръгваше ръгваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ръгвай ръгвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръгвал ръгвала ръгвало ръгвали
членувана ръгвалия ръгвалата ръгвалото ръгвалите
с пълен член ръгвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръгвал ръгвала ръгвало ръгвали
членувана ръгвалия ръгвалата ръгвалото ръгвалите
с пълен член ръгвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръгван ръгвана ръгвано ръгвани
членувана ръгвания ръгваната ръгваното ръгваните
с пълен член ръгваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръгващ ръгваща ръгващо ръгващи
членувана ръгващия ръгващата ръгващото ръгващите
с пълен член ръгващият — — —
Деепричастие
ръгвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ръг-вам
  • форми ръгваш, несв. и ръгна, св.
Източник