1.

зави́рам

1. (какво) Пъхвам, мушвам.

Завирам ръце в джобовете.

2. (какво) Подавам грубо; доближавам непосредствено.

Заврях писмото в лицето му.
Заврях парите в ръцете ѝ.

3. (преносно, разговорно, какво) Мушвам, слагам така, че не мога да намеря.

Къде си завряла новата ми риза, никъде не я открих.

От „за-“ и „вра“.

Завирам/завра глава/поглед и под

Занимавам се прекалено усърдно с нещо, свързано с гледане.

Завирам/завра глава/поглед и под

От смущение, негодувание гледам дълго в една точка.

Завирам/завра в лицето (на някого)

Натрапвам.

Завирам/завра в миша дупка

Нахоквам жестоко.

Завирам/завра в миша дупка

Отмъщавам.

Завирам си носа/гагата (някъде)

Намесвам се в работи, които не ме засягат.

завиране — съществително име
заврян — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице завирам завираме
второ лице завираш завирате
трето лице завира завират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице завирах завирахме
второ лице завира завирахте
трето лице завира завираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице завирах завирахме
второ лице завираше завирахте
трето лице завираше завираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
завирай завирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завирал завирала завирало завирали
членувана завиралия завиралата завиралото завиралите
с пълен член завиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завирал завирала завирало завирали
членувана завиралия завиралата завиралото завиралите
с пълен член завиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завиран завирана завирано завирани
членувана завирания завираната завираното завираните
с пълен член завираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завиращ завираща завиращо завиращи
членувана завиращия завиращата завиращото завиращите
с пълен член завиращият — — —
Деепричастие
завирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-ви-рам
  • форми зави́раш, несв. и завра́, св.
Източници
завирам се

1. Пъхам се, мушвам се, обикновено в тясно място.

Завирам се между храстите.

2. Спотайвам се.

Какво си се заврял при печката, навън има работа.

3. (преносно) Намесвам се в работи, които не ме засягат.

Не се завирай в чужди работи, че ще си изпатиш.

4. (преносно, разговорно) Стоя на длъжност, живея, намирам се на място, в град и т. н., които са ми неприятни.

Завряла съм се в това село, нищо не виждам от живота.
  • възвратен глагол
  • форми завра се

2.

зави́рам

Започвам да вря, да кипя.

От „за-“ и „вря“.

завиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице завирам завираме
второ лице завираш завирате
трето лице завира завират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице завирах завирахме
второ лице завира завирахте
трето лице завира завираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице завирах завирахме
второ лице завираше завирахте
трето лице завираше завираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
завирай завирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завирал завирала завирало завирали
членувана завиралия завиралата завиралото завиралите
с пълен член завиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завирал завирала завирало завирали
членувана завиралия завиралата завиралото завиралите
с пълен член завиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завиран завирана завирано завирани
членувана завирания завираната завираното завираните
с пълен член завираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завиращ завираща завиращо завиращи
членувана завиращия завиращата завиращото завиращите
с пълен член завиращият — — —
Деепричастие
завирайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • форми зави́раш, несв. и завря́, св.
Източници