вря

1. За течност — движа се, клокоча при силно нагряване; кипя.

Водата ври.
Млякото ври.

2. Варя се в силно нагрята течност.

Оставете ги да врят десет минути.

3. (преносно) Вълнувам се, бушувам; намирам се във възбудено състояние.

Главата ми ври от мисли.

вьрѣти старобългарски вря

старобълг. вьрѣти, вьрѫ. Сродни думи: лит. verdu, virti, латв. virt, vęrdu „кипи“, хет. war „гори“ от ие. *werǝ-.

Врял и кипял

(разговорно) За човек — който е опитен, знае много, преживял е много.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вря врим
второ лице вриш врите
трето лице ври врят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице врях вряхме
второ лице вря вряхте
трето лице вря вряха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице врях вряхме
второ лице вреше вряхте
трето лице вреше вряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ври врете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врял вряла вряло врели
членувана врелия врялата врялото врелите
с пълен член врелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врял вряла вряло врели
членувана врялия врялата врялото врелите
с пълен член врялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана врящ вряща врящо врящи
членувана врящия врящата врящото врящите
с пълен член врящият — — —
Деепричастие
врейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вря
  • форми вриш, мин. св. врях, мин. прич. врял, несв.
Източници