възви́рам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възвирам възвираме
второ лице възвираш възвирате
трето лице възвира възвират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възвирах възвирахме
второ лице възвира възвирахте
трето лице възвира възвираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възвирах възвирахме
второ лице възвираше възвирахте
трето лице възвираше възвираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възвирай възвирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвирал възвирала възвирало възвирали
членувана възвиралия възвиралата възвиралото възвиралите
с пълен член възвиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвирал възвирала възвирало възвирали
членувана възвиралия възвиралата възвиралото възвиралите
с пълен член възвиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвиран възвирана възвирано възвирани
членувана възвирания възвираната възвираното възвираните
с пълен член възвираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвиращ възвираща възвиращо възвиращи
членувана възвиращия възвиращата възвиращото възвиращите
с пълен член възвиращият — — —
Деепричастие
възвирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-ви-рам
Източник