къ́кря

Като вря слабо, издавам характерен шум.

Сега яденето трябва само да къкри.
къкрене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице къкря къкрим
второ лице къкриш къкрите
трето лице къкри къкрят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице къкрих къкрихме
второ лице къкри къкрихте
трето лице къкри къкриха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице къкрех къкрехме
второ лице къкреше къкрехте
трето лице къкреше къкреха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
къкри къкрете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къкрил къкрила къкрило къкрили
членувана къкрилия къкрилата къкрилото къкрилите
с пълен член къкрилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къкрел къкрела къкрело къкрели
членувана къкрелия къкрелата къкрелото къкрелите
с пълен член къкрелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къкрещ къкреща къкрещо къкрещи
членувана къкрещия къкрещата къкрещото къкрещите
с пълен член къкрещият — — —
Деепричастие
къкрейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кък-ря
  • форми къ́криш, мин. св. къ́крих и къкри́х, мин. прич. къ́крил и къкри́л, несв.
Източник