въвли́чам

1. (кого) Вмъквам с влачене.

2. (кого, преносно) Неусетно замесвам (обикновено в нещо неприятно, опасно).

Вие ме въвлякохте в тая история!
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице въвличам въвличаме
второ лице въвличаш въвличате
трето лице въвлича въвличат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице въвличах въвличахме
второ лице въвлича въвличахте
трето лице въвлича въвличаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице въвличах въвличахме
второ лице въвличаше въвличахте
трето лице въвличаше въвличаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въвличай въвличайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въвличал въвличала въвличало въвличали
членувана въвличалия въвличалата въвличалото въвличалите
с пълен член въвличалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въвличал въвличала въвличало въвличали
членувана въвличалия въвличалата въвличалото въвличалите
с пълен член въвличалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въвличан въвличана въвличано въвличани
членувана въвличания въвличаната въвличаното въвличаните
с пълен член въвличаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въвличащ въвличаща въвличащо въвличащи
членувана въвличащия въвличащата въвличащото въвличащите
с пълен член въвличащият — — —
Деепричастие
въвличайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне във-ли-чам
  • форми въвли́чаш, несв. и въвлека́, св.
Източник