впри́мчвам

1. (какво) Вкарвам в примка.

Впримчих коня.

2. (преносно, кого) С хитрост или сила успявам да принудя някого да извършва нещо неприятно, трудно.

Впримчиха ги в работа.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице впримчвам впримчваме
второ лице впримчваш впримчвате
трето лице впримчва впримчват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице впримчвах впримчвахме
второ лице впримчва впримчвахте
трето лице впримчва впримчваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице впримчвах впримчвахме
второ лице впримчваше впримчвахте
трето лице впримчваше впримчваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
впримчвай впримчвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана впримчвал впримчвала впримчвало впримчвали
членувана впримчвалия впримчвалата впримчвалото впримчвалите
с пълен член впримчвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана впримчвал впримчвала впримчвало впримчвали
членувана впримчвалия впримчвалата впримчвалото впримчвалите
с пълен член впримчвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана впримчван впримчвана впримчвано впримчвани
членувана впримчвания впримчваната впримчваното впримчваните
с пълен член впримчваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана впримчващ впримчваща впримчващо впримчващи
членувана впримчващия впримчващата впримчващото впримчващите
с пълен член впримчващият — — —
Деепричастие
впримчвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вприм-ч-вам
  • форми впри́мчваш, несв. и впри́мча, св.
Източник
впримчвам се

1. Омотавам се, вплитам се.

2. (преносно) Сам се вкарвам в нещо трудно, неприятно.

Впримчих се, без да се усетя, в тая главоболна работа.
  • възвратен глагол
  • форми впримча се