съблазня́вам

1. (кого, с какво) Привличам с нещо приятно; изкушавам.

Той го съблазни с изгодното предложение за работа.

2. (кого, с какво) Подмамвам, склонявам, прелъстявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съблазнявам съблазняваме
второ лице съблазняваш съблазнявате
трето лице съблазнява съблазняват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съблазнявах съблазнявахме
второ лице съблазнява съблазнявахте
трето лице съблазнява съблазняваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съблазнявах съблазнявахме
второ лице съблазняваше съблазнявахте
трето лице съблазняваше съблазняваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съблазнявай съблазнявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съблазнявал съблазнявала съблазнявало съблазнявали
членувана съблазнявалия съблазнявалата съблазнявалото съблазнявалите
с пълен член съблазнявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съблазнявал съблазнявала съблазнявало съблазнявали
членувана съблазнявалия съблазнявалата съблазнявалото съблазнявалите
с пълен член съблазнявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съблазняван съблазнявана съблазнявано съблазнявани
членувана съблазнявания съблазняваната съблазняваното съблазняваните
с пълен член съблазняваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съблазняващ съблазняваща съблазняващо съблазняващи
членувана съблазняващия съблазняващата съблазняващото съблазняващите
с пълен член съблазняващият — — —
Деепричастие
съблазнявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съб-лаз-ня-вам
  • форми съблазня́ваш, несв. и съблазня́, св.
Източник