изма́мвам

(кого) Послужвам си с измама.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице измамвам измамваме
второ лице измамваш измамвате
трето лице измамва измамват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице измамвах измамвахме
второ лице измамва измамвахте
трето лице измамва измамваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице измамвах измамвахме
второ лице измамваше измамвахте
трето лице измамваше измамваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
измамвай измамвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана измамвал измамвала измамвало измамвали
членувана измамвалия измамвалата измамвалото измамвалите
с пълен член измамвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана измамвал измамвала измамвало измамвали
членувана измамвалия измамвалата измамвалото измамвалите
с пълен член измамвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана измамван измамвана измамвано измамвани
членувана измамвания измамваната измамваното измамваните
с пълен член измамваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана измамващ измамваща измамващо измамващи
членувана измамващия измамващата измамващото измамващите
с пълен член измамващият — — —
Деепричастие
измамвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-мам-вам
  • форми изма́мваш, несв. и изма́мя, св.
Източник
измамвам се

1. Поддавам се на измама.

2. Заблуждавам се в преценките си за някого или за нещо.

  • възвратен глагол
  • форми измамя се