оби́рам

1. (кого какво) Извършвам обир.

Обраха пощата!

2. (какво) Вземам, откъсвам, събирам.

Обрах падналите круши.
Обрах всичките рози в градината.
Обирам каймака (на нещо)

Вземам най-хубавата част, печалбата.

Обирам лаврите

Постигам успех, слава.

Обирай си крушите

(пренебрежително) Махай се.

Обирам точките

(жаргонно) Силно изненадвам с постигнатия успех.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице обирам обираме
второ лице обираш обирате
трето лице обира обират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице обирах обирахме
второ лице обира обирахте
трето лице обира обираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице обирах обирахме
второ лице обираше обирахте
трето лице обираше обираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обирай обирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обирал обирала обирало обирали
членувана обиралия обиралата обиралото обиралите
с пълен член обиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обирал обирала обирало обирали
членувана обиралия обиралата обиралото обиралите
с пълен член обиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обиран обирана обирано обирани
членувана обирания обираната обираното обираните
с пълен член обираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обиращ обираща обиращо обиращи
членувана обиращия обиращата обиращото обиращите
с пълен член обиращият — — —
Деепричастие
обирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне оби-рам
  • форми оби́раш, несв. и обера́, св.
Източник
обирам се

(разговорно) Изразходвам всичките си пари, оставам без средства.

Много се обрахме с тоя строеж.
  • възвратен глагол
  • форми обера се